Детската истерия

Реакциите на децата могат да бъдат много разнообразни: може да се смеят, да плачат, да се радват, да се сърдят, а може и да паднат на пода, да опънат ръце и крака, да крещят. Това е самата истерия – реакцията на децата на забраните. Това поведение е характерно за възрастта 1-3 години.
Детето, както и възрастния, изявява себе си като личност и иска да стане на неговата на всяка цена. Когато възрастните забраняват, отказват, застават на пътя на желанията, детето прибягва до истерията. По принцип младите родители като видят детето си в такова състояние са съгласни да дадат, разрешат, купят всичко само и само то да се успокои и да дойде на себе си. И ако родителите поне един път са клъвнали на тази въдичка, то тя ще бъде пускана още много пъти. Единственият правилен начин да се справим с такива поведения на детето и да не даваме възможност на детето да повтаря подобно поведение занапред е никак да не реагираме. Ако “зрителите” не обърнат никакво внимание на малкия “артист”, то неговото поведение ще стане безсмислено. Следователно: колкото по-малко внимание обръщате не детето в такъв момент, толкова по-бързо ще се успокои то.

Причини:
Действия на възрастните:
– постоянни забрани
– рязко прекъсване на увлекателната игра или на започнатите дела

Дискомфорт в обкръжаващата среда:
– нарушение на дневния режим
– неудобна дреха
– малко пространство за игри
– колосано (твърдо) спално бельо

Как да реагират родителите?

Ако истеричната реакция възникне вкъщи:
В такива случаи оставете детето само в стаята. Пиеса за един актьор по принцип бързо свършва. Но ако малчуганът дълго време не се успокоява, следва да се върнете при него в стаята и да му отвлечете вниманието към нещо друго: анимационен филм, книжка – нещо достатъчно интересно. Малкото трудно ще се въздържи да не обърне внимание на това, което прави възрастния. Започнете да играете заедно, а за станалото нищо не споменавайте. Най-важното, което детето ще разбере – възрастният не придава никакво значение на неговото истерично поведение.

Ако истеричната реакция възникне на улицата или в магазина:
Родителите не трябва да отстъпват от избраната стратегия. Не бива да се срамувате от околните – много от тях ще разберат за какво става дума. Когато детето разбере, че никой не го гледа, никой не го успокоява и не му съчувства, няма да му остане нищо друго освен да се повлече след мама.

Детският характер се формира ежеминутно през целия му живот и родителите трябва да взимат активно участие в това “творчество”. От това как те се справят със своята роля зависи какви ще бъдат децата им и как ще протече живота им.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: